Менторска програма

Много често нашите ментори са единствените възрастни, с които децата общуват неформално, тоест не са нито възпитатели, нито социални работници или учители.  Социалната среда е сред основните фактори, формиращи личността и спомагащи развитието на децата. Средата, която институцията предлага на децата е по-сигурна и по-спокойна от средата, от която те са били изведени. Това, което не може да им предложи обаче, е индивидуално внимание - да имат някой, който да се интересува само от тях и да прекарва време само с тях, съобразявайки се с техните желания и нужди. Някой, който да бъде авторитет и добър пример, без да бъде част от институцията.

Да си ментор на дете, лишено от родителска грижа, е като да засадиш дърво - резултатът ще е видим след години, но определено си струва усилията.

Нашите деца са преживели много тежки моменти, някои от тях за изведени от семействата им от социалните служби (всички знаем, че това е крайна  мярка и се прилага при екстремни обстоятелства). Най-вече децата имат травма от изоставяне. Страдащите от изоставяне не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. За да се опитат да скрият своята травма, те развиват маската на Зависим. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от друг, който да го подкрепя. Ролята на ментора е преди всичко да помогне на детето да осъзнае, че може да постигне всичко само и да му даде нужната подкрепа да го направи. Важно е менторът да не се опитва да реши проблемите на детето, а да го напътства как то само да ги реши. 

Менторите помагат на децата от институция да усвоят умения, които децата обикновено придобиват, участвайки в ежедневието на родителите си. Умения като това как да си направим списък за пазаруване в магазина, съобразно бюджета, с който разполагаме; къде и как се плащат битови сметки; когато е необходимо да си закупим даден продукт, как да направим избора си, базиран на оптимално съотношение цена-качество; как да приготвяме любимите си храни; как да измием колата си на автомивка за самообслужване и др.
Другият много важен елемент на менторската програма е развитието на емоционалната интелигентност на децата и техните комуникационни умения. Малко хора осъзнават, но едно дете, израстнало в институция, често се затруднява дори правилно да определи емоциите, които изпитва и в следствие на това е почти невъзможно да ги управлява правилно.
Комуникационните умения са също ключов фактор за интеграцията на всеки от нас в обществото.  Те се формират индивидуално и през целия живот. Влияещи фактори тук са отношенията с родители, връстници, по-късно с ръководството и колегите. Като цяло осъзнаването на собствената ни социална роля ни диктува „правилата“ на поведение и комуникация в околната среда. Като се има предвид, че децата в институция нямат родители или почти не общуват с тях, връстниците им са деца в сходно положение, а възрастните, с които най-често общуват, са претоварени възпитатели и социални работници, лесно можем да видим, че успешното развиване на комуникационни умения е предизвикателство за тях.
Менторската програма на Фондация Дечица дава на децата алтернатива - общуване с възрастен, който да им отдели индивидуално внимание, да бъде добрият пример - човекът на когото да искат да приличат като порастнат. Човекът, който ще ги научи да карат колело, да спортуват, да си правят месечен бюджет, да правят баница и да изготвят договор за покупко-продажба на направените от тях мартеници :Р.

Да дават най-доброто от себе си във всичко, с което се захванат и не на последно място - да мечтаят и да се борят за мечтите си.